Грозната истина

На скоро един познат ме срещна и ми каза: "Браво Еви, направила си си блог!"; "Пишеш много гадни неща"- продължи той... "И всичките са истина, това е най-гадното!". Тогава се позамислих, обърках се, как точно да се почувствам. И тъй като съм добра в това да ви сервирам грозната истина и почти винаги студена и наведнъж, ето ви малко теми за размисъл. Едно време си пишехме в лексиконите, а сега доста често срещам и във фейсбук, максимата под която се води 90% от населението. "Живей така, сякаш всеки ден ти е последен". И заживяхме, като за последно, което пречупено през призмата на нашия манталитет означава бъди егоист, да не ти пука за нищо, яж, пии и си носи новите дрехи, гледай себе си винаги и направи всички ония глупости за които ще съжаляваш по-късно.... Аз също съм го правила и беше безсмислено, едва сега разбирам смисъла на тези думи. Честно казано бях леко разочарована или шокирана или наранена... Обърках се! Обаче, заживях с идеята за скорошна смърт. Всеки ден, абсолютно всеки ден се будех и заставах пред огледалото, питайки се "Това ли е?", "Това ли искам от живота?", "Ще си ида ли чиста от този свят, ако днес е последния ден в който ме има?". Когато няколко дни поред отговора беше "Не!", реших да споделя този така объркан текст. Амебата има неправилна, постоянно променяща се форма. Придвижва се посредством псевдоподи(лъжливи движения). Или казано просто на български "Ще си дадем и задниците, ако има облаги". Не бъдете амеба, не се променяйте спрямо живота. Не оставяйте промяната да носи вас, а носете промяната в себе си. Патологичната болест на нашия век е, че лесно се променяме или по-точно казано лесно се продаваме. Спрямо обстоятелствата, спрямо живота, спрямо хората. Не вярвайте, че сме вечни и велики, нищо не е завинаги. Ние всички ще си идем от този свят като овце без история. Никой няма да остави следи във времето, само времето остава следите си по нас. За това не оставяйте нищо за утре, не казвайте рано е, има време, може и по-късно. Живейте с идеята, че днес е последно, това ще ви помогне в известен смисъл да изчистите мисълта си и да наредите истинските си приоритети в живота. Не подценявайте нищо, не си лягайте с неисказани думи, с недовършени дела, защото днес може да е за последно. Вярвайте в успеха си, заставайте всяка сутрин пред огледалото и се питайте "Доволен ли ще съм от себе си, ако днес си отида?". Не спирайте да се борите, но не забравяйте, че за да стигне човек на дадено място, трябва да тръгнете от някъде. Никога не забравяте кой сте и какви са вашите цености.
Винаги сме живели със схващането, че когато постигаме успехи оставаме без приятели заради завистта им. А някой замисли ли се, че може би сме станали по-егоцентрични, по-студени, по-надменни и сами сме отблъснали хората от нас? Продали сме всичко за жълти стотинки, които сега скапврнически стискаме с ръка, така както се стиска за подкрепа. Ненадейно обаче, 5-10 години на там по пътя, джоба се е скъсал и ги изгубили. Онези който сме продали са събрали стотинките и са си купили парче хляб с тях. Трудно за преглъщане, но недостатъчно да се нахранят. И сега няма никой там. Нищо в живота не е подарък, дори и живота не е. Не се знае, ами ако днес е последно? Казвайте по-често извинявай, вярвайте в светлината, борете се силно и бъдете благодарни. Какво ще направите, ако знаете, че днес сте се събудили за последно?
За много хора беше наистина.... И все пак, тък като във всички филми надеждата винаги умира накрая, имаш една последна монетка в джоба си. 
Какво ще си купиш с нея....?