Кое избирате,
навика, или любовта? Отдолу, разбира се веднага се появиха десетки коментари от
сорта, колко е важна любовта, как не можем да живеем без нея и така нататък...
За съжаление не е
точно така, не живеем във времето на Шекспир. А, и как бихме могли да изберем?
Всяка изживяна любов с времето се превръща в навик! Самите ние не забелязваме
как от "Ти си най-прекрасното нещо в моя живот!" ,минаваме на
"Къде са ми чорапите?". Не забелязваме как губим пътя, а рутината
убива. Знаем, че заслужаваме любов, искаме внимание, жадуваме да бъдем желани.
Това ни убива и ни кара да търсим трепета другаде, без да знаем, че на края
всичко се свежда до въпросните чорапи. Това е навика, онова, което ни кара да
се обичаме заучено. Без сложни думи, без обяснения, без усилия. Почти като в
будна кома. Заспали до края на живота си....
Чувството да виждаш бъдещето си така еднакво е способно
дори да те убие. Подобно на Титаник и спокойното море на хоризнта. Едната
разлика е, че ако онази така позната на всички история, завърши с вечна и
пламенна любов, тази тук ще свърши на дъното на океана. Осъзнавайки това вярваме,
че сегашната любов е изчерпана. Единственото, което може да ни даде е просто
чифт чорапи. Но какво друго бихме могли да поискаме? Нима ние самите можем да
го дадем. Обичаме ли се още след години съвместен живот?Нали това е развитието,
за което всички мечтаем. Човекът е животно, хишник. Играта на ловец и жертва ни
е така присъща. Обичаме да гоним, да преследваме, да нараняваме, да изяждаме. И
там се крие всичко, в това да бъдеш неустоим, да знаеш, че някой те преследва,
че иска точно теб, че ти си важен. Децата играят на криеница, но те знаят кой,
кого търси, или кой с кого ще се скрие. Порасналите вечене играем , не защото
не ни приляга на годините, а защото и да се крием никой няма да ни търси. Е, ако
Снежанка се е събудила от целувката на нейния принц, то в реалния живот
най-вероятно се е случило от прането му. Спящата красавица пък по свое му беше
спасена от вековния сън и нормално, кой би те оставил да се излежаваш до късно.
От малки вярваме в приказния край като "...и те заживели дълго и
щастливо", чакай малко бе, как така? Ами чорапите? Защо живеем в илюзии?
Не е ли време да сменим програмата? Или така спокойно сме си полегнали на
стария диван, че дори ни домързява да се престегнам, за да вземем
дистанционното. Като цяло филмите за независими жени май са далеч
по-задоволителни. Те нямат чорапи...... Опъват жартиерите по краищата на своя
сексапил и закрачват гордо по площада на залез слънце.Така или иначе привикваме
с тази любов, или е просто страхът, че всичко ще се промени, но съгласете се,
то така или иначе се променя. С годините живота става различен, хората се
променят. Като цяло човекът е една променлива величина, преминаваща от правото
към кривото, лутаща се в тази развнина с безброй неизвестни в ъглите. Или е
просто омагьосан кръг, в който преследвача намира своите чорапи.
Най-излъчваният ужас по кината. Е, свикнете с това, че колкото и да търсите
любовта, тя винаги ще се превръща в просто чифт чорапи.... А, вие все ще се
чудите, къде изчезна огънят?.... Не го търсете, виe го потушихте с вашите
чорапи. Не помните ли?................
Евелина Митрева