Денят в който….

-Има си точно определено количество сълзи, които трябва да пролееш за нещо.

-И после?

-После спираш и продължаваш напред.  

-Ами ако не стане?

-Ще стане, ще се сещаш понякога, ще си спомняш, но ще отминава, с времето все по-за кратко. Моментно, мимолетно. Миналото понякога създава страни чувства. Вероятно е просто объркване. Временно е, за щастие!

В деня, в който ще завърша тази книга ще лежа в психиатричното отделение и ще гледам с празен поглед в безкрая. Ще изглеждам, така както се сънувам винаги с бяла нощница, черни пуснати коси, бледа кожа и червени устни. Ще бъда омотанa с всички онези жици и кабели и тръбички, които слагат на болните, а ще бъда здрава. Аз бях просто един луд, който не разбра света или света не разбра мене, не съм сигурна. Ръцете ми ще бъдат набодени целите с ония малки иглички и ще се виждат само безброй точки. Нещо като многоточия. Ще ги свързвам мислено и ще получават съзвездия. Към друго измерение, към друг свят. Ще откривам новото в безкрайната галактика, която ще се получава между тънките ме вени и безбройните им пробождания. Тогава ще погледна през прозореца и ще видя себе си. Тогава ще знам, че има два вида прозорци. Едните са за да гледаш синевата, да се радваш на птичките, да усещаш как слънцето те гали с лъчите си. Другите са за скачане, без въже, без парашут, с главата надоло. Това ще бъде деня в който ще разбера, че никакви хапчета, хомеопатии и други подобни опиати не могат да повлияят на човешкия мозък, защото той е там и усеща. За миг ще ми се прииска да побегна, за да догоня света, който се е изнизал на светлинни години докато мене ме е нямало. Тогава чак ще разбера, че душата си е душа и никой не може да и отнеме любовта, ако я носи вътре в себе си. Тогава чак ще знам, колко ми струваше да чуя себе си и тия две очи колко ми струваха. Колко много струва да дадеш любов!

Когато дойде деня бягай бързо, без да се обръщаш, без да гледаш назада, без да питаш защо, докато не останеш без въздух…. Бягай!

Сега съм само луд в бяла нощница, прозорците са пред мен… Аз избирам!

И не от тъмното се плаша преди разсъмване, а от себе си, че съм истинска!