Събличам си
дрехите, ти също твоите и оставаме голи. По нищо! Не точно, защото ако си скрил
душата си и хиляди пъти да разголиш тялото, ефекта е един и същ…. Празнота.
После нещата се случват, без дрехи, само с маски. Без фалшиво „Обичам те”, без
да си липсваме, без думи, просто така. И после си тръгваме и забравяме…
… И вече
трети ден лежа в леглото си и още усещам аромата на парфюма му. Още усещам
ръцете, устните. До сетивност ли се свежда всичко или просто кожата ми има
силна памет? А беше просто празно, голо, без излишни драми. Не е толко до
забравяне, а по-скоро до запомняне. Какво ми даде ли? Сетивност, такава, че и
цигарения дим не притъпява. Какво ми взе ли? Празното! И на края винаги остава
по едно непрочетено съобщение между двамата, недоразбрано. Недоразумение може
би!
Днес, обаче няма
непрочетени писма…. Има само ненаписани!
.. и
съжаления…
Съжалявам за
всичко, което му казах, но повече съжалявам за това което не казах. За срещите,
за разделите. Съжалявам за много неща, за това че не казах съжалявам, не
преглътнах гордостта си, не се борих за онова, за което и до днес чакам. Не
направих нищо важно, не открих и незнайна планета и света не спасих. Съжалявам
и после се успокоявам, че така в било писано. Мактуб! А нищо не е било
написано още. Листа е бил празен, бял. И аз съм писала, писала, че съм
започнала да пиша и върху писаното. Веднъж със синьо и веднъж с червено (за
грешките). Съжалявам, а времето минава и всеки път, когато го целувам ми е все
по-малко сладко. Горчи ми, на времето горчивината се усеща.
На края
най-много съжалявам, че изпитах нуждата да му кажа всичко това. Така развалих
не само празнотата, а и вечерта си….
Сега седя на
терасата с цигара в ръка. Пролет е! Димът, обаче е неспособен да надвие аромата
на цъфнали люляци и на парфюма му и на спомени…..
Уникално!
ОтговорИзтриване