Как да се отнасяш с DJ в нощен клуб? (...или аре бе давам ти 20 лв.)

От малка съм твърде нетърпелива и обяснителна. До толкова, че кариерата ми на велика писателка ще остане само в сферата на бурното ми въображение. Но понастоящем, бях помолена от един много скъп за мене човек да изготвя този комично-трагичен текст. А пък и без това отдавна ми се искаше да обърна студената кофа и да кажа гласно за криворазбраната цивилизация към днешна дата. Или го правя за две кафета и една разходка в мола, все едно всички сме продажни, не е в това проблема. Въпросът е там, че нацията ни дИградира и е повлякла и дъното със себе си. И понеже познавам доста интелигентни и възпитани хора, ще кажа, че всяко правило си има своите изключения. Присъстващите винаги влизат в това число, в случая четящите. ;)

Но стига обяснения, да конкретизираме въпроса. С това изречение ще се опитам да ви въведа в сюжета, в който така дълбоко сте се намъкнали, че сте го приели за нещо нормално. А, именно когато ходите по нощните клубове да се правите на готини, замисляте ли сте се колко нелепо всъщност изглеждате? И по-конкретно, когато отидете да досаждате на дижея с 20 лв. в ръка и походка тип "аз съм Аполон", която във вашето изпълнение изглежда повече като карикатура на Попай моряка, замисляте ли се въобще кой стои на среща? Съмнявам се! В старанието си да обясня ще си позволя да направя едно заключение ... голяма част от общество ни са пълни идиоти. 

Моля, уважавайте тези хора и техния труд. Защото, ако за повечето от вас ежедневието е да се щляят по цял ден, а после майка ви да ви даде примерно 20 лв. за самочувствие, диджеите влагат много труд, нерви и средства за да може вие със същите тия 20 лв. да вдигате ръцете горе и завидно да демонстрирате танцувалните си умения. Знаем, че повечето от вас всичко знаят и от всичко разбират, но спрете да следвате тази българска максима... " Нямам какво да дам и ще си дам мнението". Не казвайте на диджея какво и как да пусне, той не ви казва какво да пиете или как да се обличате, въпреки че в много случаи се наблюдава крещяща нужда. Всички сме сигурни, че в телефона си имате само най-яките хитове, но моля изпълнявайте метросексуалните си, музикални желания вкъщи... това не е професионално! Замислете се, пред вас стои професионалист, той има собствен стил и своя труд зад гърба си- не умаловажавайте! За да стане по-ясно ще дам пример. Когато ви боли зъб не ходите на психиатър, нали? Не съветвате и хирурга как точно да ви оперира?

 Не заплашвайте, не блъскайте и не обиждайте. Може във вашето село да сте най-силния, защото сте спечелили два пъти боя с петли на площада, но това тук е публично мероприятие. Вие не сте звяр, лъв или машина. Без сополи, секрети, газ, сълзи и странни звуци. Бъдете учтиви, не сте австралопитек. Не карайте диджея да се чувства душевно неграмотен с въпроса "Ти знаеш ли кой съм аз?" Никой не знае, представете се! Не се опитвайте да го купите, по-добре направете услуга на майка си и с тия 20 лв. си купете правописен речник или поне сапун. Не искайте нещо по-така, нещо за душата, нещо по-танцувално, Титаник или от тия нашите. Не излизайте с номера "Шефа ми е приятел", така само злепоставяте човека като го свързвате с особа като вашата. Заплахи като "Сега ще извикам управителя", "Ще се върна и да видиш какво ще стане" или " Внимавай, не знаеш кой съм" са напълно излишни. Ще припомня, все пак не сме на боя с петли.

 В качеството си на жена няма как да подмина и един друг феномен. Скъпи дами, когато небрежно се подпирате на пулта, отмятате коса и се усмихвате, във вашите представи може би изглеждате като Моника Белучи в някой от великите и филми, но грешите. Отсреща се вижда една видимо пияна  маймуна, която незнайно защо се хили. Запомнете, диджея не е разгонен бик, който иска да се сваля с всяка срещната и това, че изглеждате добре, няма да ви помогне да прогресирате в желанието си да чуете Цеца на Хип-Хоп парти.

Мога да иронизирам и конкретизирам още много други прояви на подобни величествени особи, но няма смисъл... Деградация обобщава! Въпросът е в това да разберете естеството на диджейската работа. И не толкова това, колкото да разберете естеството на това да бъдеш културен и възпитан човек. Сигурна съм че всички сме ходили на детска градина като малки, ако не заради това, че родителите ви са работели и е нямало кой да ви гледа е било поне заради това, че никой не е могъл да ви търпи по цял ден вкъщи. Та там, в градината ни учеха на вълшебните думички. Спомняте ли си? , Моля, Може ли, Извинете, Благодаря и т.н. Също и поздрави като "Добър вечер", "Здравейте" няма да бъдат излишни във вашия така колоритен речник. Не е задължително даже да сте умни, просто бъдете възпитани, културни и учтиви! Това не излиза от мода. За завършек един глобален съвет.... Къпете се, вредите на всички.

И не забравяйте...

 Вечно ваша: Една съвременна принцеса!!!