„Да пресечеш улицата”, както казваше моят психолог. И днес си размишлявам. Ще пресека ли? Ще успея ли, защото много ми се иска?
На улицата има много хора казваше той, там е интересно, шарено. Те ще те изкушат с разни неща, някой може да те повика да тръгнеш след него, друг ще те хване за ръка с измамливо нежен поглед, трети ще те гони, ще те спъне, ще се блъскат в теб, там е тълпата. Ще пресечеш ли?
Аз вървя в тръните, отстрани, не на тротоара, а в самите шубраци. Поначало всички се лутаме там. Там е трудно, няма пътеки има само гъсти треви и трънаци и дървета.
На тротоара също има хора, аз не съм там, на улицата там се движи масата. Отсреща на другата ливада има маргаритки и равно окосена трева. Виждам ги, мога да ги помириша. Там е друго.
Когато тръгнеш да пресичаш гледай само маргаритките, не се обръщай, не се оглеждай, зеленото свети за кратко. Те ще те викат, ще те разсейват, не ги слушай, те не знаят за ливадата.
Така си представих аз думите на психолога, така си представих и човешкия път, по-точно амбициите, целите, мечтите.
Пътят си е път и масата си тъпче по него. Пътят към себе си обаче, не е път. Той е наопаки на пътя, обратно на всичко човешко в теб. И ти ще вървиш в трънаците, ще плачеш, ще се луташ. Понякога ще поглеждаш към асфалта, ще виждаш хората, те ще се движат бавно и спокойно, еднакво. Ще ти се струва лесно, ще ти се прииска да отидеш при тях. Когато видиш маргаритките обаче, когато видиш другата страна, спри се само за миг, изчакай, защото може би е време. Вземи дълбоко въздух, виж зелената светлина и бягай без да спреш. Не се обръщай, те ще те викат да останеш при тях, ще те примамят с нещо. Някой ще се блъскат в теб, но ти бъди силен. Ще има такива, които ще те спънат- изправи се веднага, не плачи, не се съжалявай, не чакай някой да ти подаде ръка. Стани, зеленото ще свети само още малко. Ще дойдат и примамливи очи, ще те помолят да вървиш след тях- не тръгвай. Не следвай хора, ще се загубиш в тълпата.
Когато дойде време да пресичаш, казваше моят психолог, никога не се обръщай.
„Ще пресечеш ли?”- ме попита.
Този е луд, си помислих тогава и неволно закачих маргаритки в косата си. Ще бягам не от нещо, не и към него или след някого….. Ще бягам само към себе си….
На улицата има много хора казваше той, там е интересно, шарено. Те ще те изкушат с разни неща, някой може да те повика да тръгнеш след него, друг ще те хване за ръка с измамливо нежен поглед, трети ще те гони, ще те спъне, ще се блъскат в теб, там е тълпата. Ще пресечеш ли?
Аз вървя в тръните, отстрани, не на тротоара, а в самите шубраци. Поначало всички се лутаме там. Там е трудно, няма пътеки има само гъсти треви и трънаци и дървета.
На тротоара също има хора, аз не съм там, на улицата там се движи масата. Отсреща на другата ливада има маргаритки и равно окосена трева. Виждам ги, мога да ги помириша. Там е друго.
Когато тръгнеш да пресичаш гледай само маргаритките, не се обръщай, не се оглеждай, зеленото свети за кратко. Те ще те викат, ще те разсейват, не ги слушай, те не знаят за ливадата.
Така си представих аз думите на психолога, така си представих и човешкия път, по-точно амбициите, целите, мечтите.
Пътят си е път и масата си тъпче по него. Пътят към себе си обаче, не е път. Той е наопаки на пътя, обратно на всичко човешко в теб. И ти ще вървиш в трънаците, ще плачеш, ще се луташ. Понякога ще поглеждаш към асфалта, ще виждаш хората, те ще се движат бавно и спокойно, еднакво. Ще ти се струва лесно, ще ти се прииска да отидеш при тях. Когато видиш маргаритките обаче, когато видиш другата страна, спри се само за миг, изчакай, защото може би е време. Вземи дълбоко въздух, виж зелената светлина и бягай без да спреш. Не се обръщай, те ще те викат да останеш при тях, ще те примамят с нещо. Някой ще се блъскат в теб, но ти бъди силен. Ще има такива, които ще те спънат- изправи се веднага, не плачи, не се съжалявай, не чакай някой да ти подаде ръка. Стани, зеленото ще свети само още малко. Ще дойдат и примамливи очи, ще те помолят да вървиш след тях- не тръгвай. Не следвай хора, ще се загубиш в тълпата.
Когато дойде време да пресичаш, казваше моят психолог, никога не се обръщай.
„Ще пресечеш ли?”- ме попита.
Този е луд, си помислих тогава и неволно закачих маргаритки в косата си. Ще бягам не от нещо, не и към него или след някого….. Ще бягам само към себе си….
Няма коментари:
Публикуване на коментар