Днес вече се моля
само на себе си, да уцеля. Да съумея да се преборя с онова, което крещи в мен.
Да се противопоставя на желанията си. Това е най-сложното, най-трудната война.
Да воюваш срещу себе си. Тук ината не помага, само те изяжда, защото човек може
да прави напук на всеки, но не и на себе си. Да съумееш да мълчиш, когато искаш
да кажеш толкова много. Едвам, едвам! И волята няма място в тази борба. Бих го
сравнила с чаша, която държиш с
края на пръстите си и всеки момент може да падне. Стискаш я здраво, но усещаш
как се изплъзва. След малко ще падне и ще се пръсне с ужасен трясък. Парчетата ще
ударят в земята и ще се пръснат в лицето ти със страшна сила. А ти си я стискал
здраво, много здраво. Не е до сила работата, не можеш да упражниш собствените
си сили върху самите тях. Невъзможно е! Ловкост трябва. Човек трябва да е
ловък, за да задържи чашата. Гъвкавост, хитрост. Седиш вцепенен в парализата на
собственото си тяло, а душата ти тича, крещи, блъска се толкова силно, че
усещаш как пулсира всичко бездушно около теб. Как да я накараш да седне мирна.
Тя е като малко дете, което са напердашили и сега иска да се скрие някъде за да
поплаче. Как да и кажеш да застане гордо най-отпред, като стена и да чака за
още?
Приготвила съм се, дълго я чаках тази битка. Знаех, че ще дойде.
Ако днес успея да преборя себе си, ако успея да си кажа „НЕ” , значи мога
всичко.
* * *
Да се бориш
със себе си е най-трудната битка. Когато егото започне да се блъска в една
невидима стена, човек трудно вижда пътя си. По-скоро се вглъбяваш в малкото.
Молиш го да те пусне, а ти го стискаш здраво. Душата ти става малка,
много мъничка, защото погледа ти се свежда само до едно малко камъче. А от
твоята страна, пречупено през призмата на твоя ум, изглежда като огромна скала.
Тогава започваш да търсиш пътища, да измисляш начини, как да разбиеш скалата. А
е много простичко! Преглътни егото си, научи се да обичаш себе си. Научиш ли се
да се обичаш, ще видиш как всичко около теб те приканва да израстваш. Тогава ще
погледнеш от високо и ще видиш, че това е просто едно камъче по пътя. Изборът
ще бъде твой, може да го настъпиш, да го сриташ настрани или просто да
прекрачиш над него… Пътя си е път и си е
там, осеян е с много малки камъчета. Просто погледни от високо….
Няма коментари:
Публикуване на коментар